Ти знаеше ли, че така ще стане?

Извивките ти са навици, които неизбежно ще придобия.
Ще се плъзгам по теб като език на домашен любимец.
Само така мога да ти покажа, колко сладко-солени са чувствата ми.
В някои религии изгарянето на дрехи е пречистване.
Хората си режат косите, за да изхвърлят лошото.
Октоподените ми мисли искат да залепнат за теб
и да не те пускат, докато мастилото ми не те пробие в сърцето.
Колкото по-кръвожадна ставам, толкова съм повече твоя.
Собствената ми хищност ме поробва и се питам
"Ти знаеше ли, че така ще стане?"
И още по-интересното е, ако си знаел,
дали щеше пак да ме питаш "Откъде се взе?!"
Защото и аз не знам кое е първото - хаоса или свободата.
Ти вярваш във второто, което за мен е абсурдно.
Там, откъдето аз идвам има две планини,
под които заровените велики крале
са скрили златните си зъби.
Ще те взема с мен, въпреки гладните свраки,
които искат за себе си всичко, което блести.