Понеже всичко е временно, не отдавам голямо значение на моментните състояния, дори да са повтарящи се. Може би само още ден-два ще ми се спи, ще съм вечно гладна, без сила в мускулите, за да стигна по-далеч от леглото до кухнята. Вероятно е даже въпрос на няколко часа да пожелая отново да разговарям с хора, да ги изслушвам и развеселявам. Едва ли ще ми коства много усилия да започна пак да говоря за бъдещето. Събраха се прекалено много разговори за отминали събития и хора, които вече не срещаме дори случайно. Щом има оптимизъм в уморения ум на движещия се в бързата лента, значи съвсем скоро отново всичко ще бъде наред. А всичко е наред тогава, когато това което не е наред, спре да бъде от значение. Вдишваме дълбоко "Аз съм там, където трябва да бъда..." и издишваме с "...точно, когато трябва да бъда".
А ако не искаме това, което не е наред, да губи значението си?
ОтговорИзтриванеВсичко в живота ни може да се раздели на две части - удоволствие и болка. Когато започнеш да изпитваш удоволствие от болката, тя спира да бъде болка.
Изтриване