6.
В бурята ми от пияни думи,
успиваш се от прилагателните в изреченията ми.
Не ти говори никоя така и чул си,
че заради такива като мен се вършат престъпления.
Случва се на всеки с някой да се сблъска.
Пешеходци сме в пътека подредени.
Е, аз със ревматизъм от копривените ризи,
а ти изглеждаш значително по-млад от мене.
Изглеждаш важен и замислен.
Изглеждаш все едно планираш бъдеще...
Самотно е на мойта писта,
не е заровено дори съкровище.
Страхувам се, че ще те стресна,
от унеса ще те събудя,
от ръба ще те провеся
и ще те превърна в пеперуда.
И после във колекцията на стената
във рамка ще те сложа закарфичен.
Прахта ти всяка събота ще бърша,
защото никога не съм обичала.
Защото никого не съм обичала,
както истински обичам вдъхновението,
а когато спреш да ми го носиш
неизбежно идва престъплението.
това е прекрасно. "музата те чука" по ерика джонг.
ОтговорИзтриване