7.
Истории под снимки и лечения
за последните ни спирки и следващите направления...
Говориш ми, но чувам само пулсът ти по чашата с кафе.
Ако се пресегнеш ще усетиш моя
и колко трудно е да кажа Не.
В очите ми тъгата си остава скрита,
заменям я с усмихнатия блясък.
Пазя се към теб да не привикна
и въпреки това ти водиш ме нататък.
Колко хубаво е да те слушам.
Уморих се да разказвам и планирам.
Понякога е нужен само някой,
който да пулсира,
да вибрира в днешната ми честота,
да спира, колкото да си поема дъх...
и да въздъхва по команда 1...2...3...
и да започва пак.
Няма коментари:
Публикуване на коментар