Благодаря Ти, че поставяш смисъла пред думите, светлината пред сенките, срещите пред бутона за бързо набиране, толерантността пред импулса. Че ме учиш да играя като дете, все по-отдадено. Благодаря за всеки документиран кадър от младостта ми, към който ще се връщам с топла усмивка някой ден, ако си ми отредил да остарея. За камъните в ботушите също, защото ми напомнят, че колкото и да ми е удобно, винаги има как да бъде още по-добре - като извадя камъка, който някак си попада там. За приятелите, които помъдряват. За приятелите, които оглупяват наравно с мен, точно когато има нужда. За новините на новите, за старините на стрите, които искам да вземат от младостта ми, за да си спечелим още време. За тихите стъпки на умората, които ми напомнят, че съм все още човек и трябва да се обичам, за да съм способна да обичам и други. За водата със стайна температура. За новите бръчици. За 27 години и всяка секунда от тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар