Минало е нещо като лято

Не, наистина не мога да повярвам,
че времето е просто част от някаква си вертикална линия.
Противно ми е да го пиша с цифри,
да го систематизирам в петолиния.
От сухото в устата си разбирам,
че Минало е нещо като лято.
Нещо средно между зима и убийство,
между Златен век и панихида.
Пет живота съм живяла вече. Дали са девет общо?
Страх ме е да преброя каквото и да е, а нямам избор.
Предметите във спалнята ми са 32, във кухнята са повече от двеста.
Точките на черната жилетка - 118, а "108" ме преследва денонощно.
В ръкавите си крия жълти листчета, залепнали са, за да помня.
Паметта ми е стоическа, издържа всякакво организиране.
Нямам спомени от детството си,
по простата причина че не се е случило на мен.
Живеейки интуитивно, един билет съм си продупчила-
за пътници - слепци със кучета, без време.

Къде е краят? Т'ва са глупости. Летаргията ще си свърши работата.
Безкрайно е морето от сапуни. Важните ни мисли са хотел.
Чекират се и се заключват, докато не дойде сметката за тока.
Във вените ми точно в този миг са спрели всичките секунди преди срещата ни.
Инфарктно е, дано разбираш. Дано ласкаеш се от липсата си.
Дано си глупав като мене, достатъчно, за да харесваш 300.
Достатъчно, за да си там където си в момента.
Ако ме научиш, ще изтрия цялия си куп от съчинения,
за да започна пак да пиша кратко.
Ще спра дори да слушам композиции с виоли,
ще се науча да живея еднократно.
И някой ден, това е без съмнение
ще се изгубя в блатното си кръвообръщение.
Дано. Тогава ще пресичам улиците на червено
и ще ме псуват с право другите, които са със всичкия си.
Разумните навсякъде около мене
ще станат лудите в плейлистата ми.