Природата ни развива постепенно, на етапи. Всяко поколение става все по-разумно и чувствително, опознава природата и съзиданието, издига се над дребните неща и се учи да разбира, да доминира... В края на своето развитие, човекът ще достигне най-висшето ниво на реалността.
В такъв случай, нека да видим какво ни помага да се развиваме, какви сили ни движат.
Нека да погледнем общата картина, през един конкретен пример. Поради липсата на външно човешко влияние, едно дете би се развило като животно, под влиянието на вътрешните си инстинктивни импулси и нужди. В такъв случай едно дете не би могло да израстне до нивото, което човечеството е създало за него. Ако не е отгледано в същите условия, то няма да знае как да се държи около други хора, как да се свързва с тях, да играе и да комуникира с другите, как да ги използва, да им помага или да търси тяхната помощ.
От друга страна, ако организираме среда за едно дете: детска градина, училище, учители, игри, ако родителите постоянно се опитват да помагат за развитието му, чрез външното си влияние, това ще го води напред, вместо да го оставя на заложените му от природата импулси. То може да бъде научено на музика, рисуване, танци, компютърни умения и много други неща, при условие, че му бъдат предоставени като външно влияние.
Съответно има две сили на развитие: Едната ни бута от към гърба инстинктивно, а другата ни дърпа напред, чрез правилната среда.
Може би точно този принцип се отнася и към нас? След хиляди години, ние най-после сме способни да разберем, че имаме нужда да се развиваме като плод на дърво. За целта обаче трябва да си организираме среда, която ще ни дърпа напред. Тогава ще можем да преминем през оставащите фази бързо и комфортно, без болезнени тласъци. Нека се възползваме от развитието на игрите, интелигентните обяснения и средства, чието влияние би било нежно и приятно.
Сега, когато разбираме двата модела на развитие, се озоваваме в едно наистина трагично състояние, изправени пред глобалната криза. Човечеството не знае как да се грижи за себе си. То прилича на изгубено дете, което стои безпомощно в средата на една стая, с чувството, че всички са го изоставили. Кризата обхваща всички области: семейството, образованието, културата, взаимоотношенията между деца и родители, наркотиците, разводите, научката и най-вече икономиката и финансовите системи. Освен това изживяваме и екологична криза, без да имаме представа какви големи катастрофи ще ни сполетят в близкото бъдеще.
Способни ли сме да сложим всичко на мястото му? Възможно ли е да се развием комфортно и колкото се може по-бързо? Виждаме, че това зависи от средата. Освен това виждаме, че можем да организираме среда за себе си, която би ускорила развитието ни.
Хиляди години са минали преди да изобретим различни средства за едно дете: игри, компютри, музика, танци, плувни басейни... Разбираме, че всичко това си е заслужавало. Може би трябва да имплементираме същата схема и за човешкото общество?
Вече знаем, че за да забързаме развитието са ни нужни специални средства. Например, за да излюпим яйца не чакаме кокошката да седне върху тях, а ги слагаме в инкубатор и така доставяме нужното количество пилета и яйца, без да се осланяме на услугите на природата.
Изглежда,че целият ни проблем е свързан с разбирането ни за средствата, чрез които един модерен човек може да се развива. Също така можем да видим решението благодарение на модерната глобална криза.
От една страна това се отнася за целия свят, но от друга, това заплашително състояние демонстрира липсата на развитие във всеки от нас поотделно.
Можем да го потвърдим като проследим назад целия си път на развитие до момента. С всяка промяна на поколенията, населението на земята се увеличава, образованието се подобрява, ставаме свидетели на развитието на култури, индустрии, корпорации, взаимозависимост и така нататък. Но, в момента зависим един от друг не с нещата отнасящи се към заплатата ни, банковата система или бизнеса. Зависим един от друг на човешко ниво. Не сме способни да установим връзка помежду си и тази липса ни пречи да направим живота си сигурен. Приличаме на двойка, която живее в постоянен конфликт у дома. С разликата, че не можем да се разведем, най-малкото защото нямаме друга планета на разположение.
Досегашният ни опит и проучване показва, че най-желаната форма на развитие е единството, точно като при влюбена двойка. Ако човечеството намери начин да се обедини, то ще достигне щастието.
Ясно е какво трябва да се направи. Трябва да създадем такава среда за себе си, която да ни научи как да се свържем правилно. Така ще станем като мъдро малко момче, което знаейки, че трябва да порасне правилно, създава кореспондираща с тази нужда среда за себе си. Например то отива при съседите си и казва "Ще ви дам пари, ако започнете демонстративно да се обединявате и да ми показвате единството си. Въвлечете ме в съюза си, превъплатете се като актьори, които играят в пиеса за щастливия живот. Знам ,че тези примери ще ми помогнат да израстна по един добър и правилен начин. Така, с ваша помощ, искам да се освободя от сегашното си състояние."
Друг пример: Няма да имам нищо против да уча музика, но от друга страна нямам изгарящо желание да го правя. Трябва ми подемна сила, среда която ще ме дърпа напред, която ще ме ангажира с прекрасната перспектива за избрания от мен път. Тогава ще се обърна към музиканти, с които искам да свиря, ще се събираме, за да свирим тяхната музика, да говорим за музика, да наблюдавам как композират. Всичко това ще ме впечатли, ще разбера, че музиката е висша форма на изкуство, много дълбока и значима. Въпреки, че съм им платил, "хармонията на средата" в крайна сметка ще ме омагьоса.
Ето така средата ми помага да се развивам по един приятен начин. Дори средствата да изглеждат фалшиви, резултът е съвсем истински.
Най-важното е обществото. Мога да го създам сам, но без съмнение то може да бъде създадено за мен от мъдри хора, които знаят как да използват този ресурс. Светът разполага с много учени и специалисти, които са добре осведомени за човешкото развитие. Трябва само да им помагаме и да слушаме какво ни говорят. А те всички казват едно и също нещо: Трябва да се обградим със среда, която да се стреми да създава правилно влияние за нас.
Тогава ще поемем правилния курс, по безболезнения път на хармоничното развитие. Ще узреем преди бедите и нещастията да ни принудят да го направим, като ни бутат в гърбовете чрез сила. Или казано по друг начин, ще влезем в инкубатора си, за да се излюпим за живот в един прекрасен свят.
Michael Laitman
Няма коментари:
Публикуване на коментар