вторник, 30 ноември 2010 г.

Aurora




Лековатата ми рокличка се надсмива над момиченцето,
което не сваляше дънките и ужасните сребърни пръстени,
с които ни беляза грънджа. Откакто Кърт го няма,
света е с една идея по-красив и тъжен. Сега съм розова.
Парфюмът ми е от черешки и зелени ябълки.
Надсмива се на дългото лежане на тревата в парка,
до някое момче с кухарка. Сега момчетата са възрастни на 20.
С ризи, панталони и калкулатори.

А аз съм ретрото на ретрото на ретрото.
Просто искам да бъда безнаказано свободна.

2 коментара:

  1. Мисля, че всяка твоя дума те прави безнаказно свободна .. просто защото си го позволяваш!!! :)))

    ОтговорИзтриване
  2. Сто години самота...
    И само търсене
    до втръсване,
    като вода
    в скали за пръсване
    и без компас
    за искане...
    Разкъсван
    от изисканост
    и Лорд на себе си,
    но без земи...
    Ипотекирал
    само края си
    при теб...
    Незадължаващо
    като вертеп...
    С последния абсент
    започвам степ,
    който не е за
    танцуване...
    п.п.
    Мъжете,които нямаме калкулатори ....и не сме на 20:)

    ОтговорИзтриване