сряда, 16 ноември 2011 г.

Нямам нито един отговор


Какво е това невидимо тяло,
което ме кара да плача, докато свършввам от пръстите си?
Което допълва изреченията ми, по-добре от мен?
Съвсем ли изгубих представа какво ме прави щастлива
или напротив, чак сега разбирам какво?
Преструвам се, че зная много неща за нещата.
Преструвай се, че ми вярваш,
за да се чувствам добре.
Нямам нито един отговор,
а така ми се иска поне да знам какво да ти кажа-
Да или Не, когато попиташ.
А ти ще попиташ.
Нали? Надявам се.

4 коментара:

  1. С риск да се покажа като ултимативен простак (което така или иначе не е твърде далеч от истината):
    Много е хубаво.
    И кой знае защо ме накара да се сетя за онзи виц:

    "Най-големият проблем на жените е, че душата им иска романтика, а гъзът им приключения ..."

    ОтговорИзтриване
  2. хаха, да това го прочетох някъде скоро във Фейсбук. и си помислих, че роматичните приключения са твърде концептуални и звучат организирано, поради този факт вероятно са толкова рядко срещани.

    ОтговорИзтриване
  3. Хммм.
    Прощавай, ама тоя пасаж:
    "са твърде концептуални и звучат организирано"
    не не го вденах.
    Може ли за миг да слезеш до нивото на аудиторията си (в мое лице (да не вземе да се почувства някой обиден)) и да дадеш разяснения?

    ОтговорИзтриване
  4. O!
    Май 'вденах'.
    :)
    Напоследък живота се е заел да ми демонстрира, че ако не се държа като автомат за въпроси, а оставям неясните неща да поотлежат,
    то след ден, най-много два
    идва ред и на ... "voilà !"

    ОтговорИзтриване