вторник, 18 октомври 2011 г.

* * *


Какъв чуден път извървях по думите Ти-
малки плаващи късчета земя, на която да стъпвам,
за да не падна в морето и да се удавя.
Затова си ме направил да не мога да плувам-
за да се науча да вярвам, че ще се погрижиш
винаги да имам къде да стъпя.

5 коментара:

  1. невероятно чувствено... прекрасно !

    ОтговорИзтриване
  2. И като паднеш няколко пъти от високо за да се разчупи обвивката между телесното и духовното,ти иде да псуваш най-мръсните думи с най-голямата си любов в сърцето. После започваш да се хвърляш и сам.

    ОтговорИзтриване
  3. :) най-великият джихат - "Победата над себе си", почти, като разходка в парка

    ОтговорИзтриване
  4. разходките в парка понякога свършват с целувка. Дано и джихатът, за който говориш да има сходен резултат. :)

    ОтговорИзтриване