понеделник, 13 юни 2011 г.

Разход на ресурси


Утре сутринта ще летя с хеликоптер.
Понякога си мисля, че излишните рискове не са нужни. Това си говорихме днес и с бременната ми братовчедка, на която й се спортува, но не смее, заради бебето. Всичко това е съвсем нормално, ако живеем с убеждението, че имаме свободен избор и рискът си го правим сами. Оказва се обаче, че да летиш с хеликоптер е еднакво рисковано с това да ядеш краставица. Дори донякъде инцидентът би бил по-хуманен. Предпочитам да се разпльокам от високо, вместо да умра на системи в някоя болница, отровена от таратор.
Често си мисля за смъртта. С нея се харесваме, не се страхуваме една от друга и сме спокойни относно срещата си, защото не сме се разделяли изобщо. И все пак, сега нали съм повече Тук, а тя повече Там. Търсим се, усещаме се като в някаква забавна игра на криеница. Фалшивите звуци ни стряскат, сякаш една от нас ще се разкрие, но шумът се оказва просто котка в контейнера.
Утре сутринта ще летя с хеликоптер.
Някъде там, от високото, където се вижда целия град, може би ще я видя. Ще я чуя и ще се прегърнем. А може пак да се разминем. За тези неща не се говори, защото е прието да са тих страх. Вече не зная как да бъда тиха, но понякога все още се страхувам. Опитвам се да живея с вярата, че ако съм си свършила работата Тук, е време да се прибирам Вкъщи.
Безцелното шляене е разход на ресурси!
Безцелното шляене е разход на ресурси.
Безцелното шляене е разход на ресурси...

Няма коментари:

Публикуване на коментар