Да откриеш цялата нежност на света в един единствен човек. Да я целунеш, да погалиш ангелските й криле. Да се оставиш да бъдеш изгубен в полета на нейното безвремие. Да й дадеш лятото си, за да се сгрее на свой ред. Да оставиш целия си свят в ръцете на тази моментност и нищо да няма значение. Фактът, че не се познавате, че утре може би ще сте толкова различни, че няма да можете да продължите напред. Ледените погледи, които може би ще си размените на финала и тези, пълните с лято, които ще скриете един от друг след това, за да не се завърне онази нежност. Защото веднъж, когато си имал цялата нежност на света в един единствен човек и си я галил, целувал, изгубвал си се в нейния полет, потъвал си в моментното безвремие, стоплил си я с лятото си и си оставил целия свят в ръцете й, без да ти пука, че утре може да сте достатъчно различни, за да си размените онези ледени погледи, с които да си кажете, че няма как да продължите напред...Как да се завърнеш към тази нежност, която е всичко, което някога си изпитвал и всичко, което никога повече не искаш да изпиташ? Но как да си тръгнеш от нея, когато това означава никога повече да не целуваш и галиш така? Никога повече да не се изгубиш в един момент по-важен от целия Живот? Никога повече да не топлиш така с лятото си и никога повече да не оставиш целия си свят в един единствен човек? Love Will Tear Us Apart. Неповторимо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар