От 16 годишна съм във връзка. Като да пресипваш вода от съд във съд без да отпиеш от нея никога. В същото време си говоря с приятели, които с години не могат да намерят съд, в който да се влеят. Аз им говоря за свободата, те ми говорят за свободата и уж водим два различни разговора, но изводът си остава един. Да бъдеш нечия половинка не е нито ограничението, нито свободата. Когато си завършена личност не можеш да бъдеш половинка. Ето това е проблемът. Това е един нов вид Егоизъм, който смея да оправдая напълно. Плюсовете му са, че оставаш верен на себе си, минусите, че оставаш верен само на себе си... Така де. Колко пък точно си готин, че да си само свой? Искрено вярвам,че човек е създаден да бъде сглобка на друг човек, но в същото време не всички се раждаме хора. Аз съм нечовек. Питайте дядо. Той знае.
Иска ми се да има такова нещо като "пълно щастие", нещо като нирвана тук на Земята. Досега съм я откривала само в любовта. Но отвъд физическото измерение ми се струва, че има още нещо. Нещо, което не е подвластно на притежанието, ревността и очакванията за материалното измерение на израза "за вечни времена". Въпреки това, аз съм точно толкова подвластна на времето, колкото и всички останали. Някой да ми настъпи опашката да скокна, че ще се успя!
Няма коментари:
Публикуване на коментар