Тук твърде често е много рано да направиш следващата крачка. Тук времето е илюзията, която ни дава усещане за реалност. Всички следват някакъв план, който се опитват да осъществят. Всеки е дал дума на някого. Всяка дума вече е казана и всички се опитват да отидат някъде другаде...
Но какво има оттатък?
И там ли е пълно с жирафи? Там пращат ли си смс-и? Капачките на бурканите правят ли "пук" като ги отваряш? С какво лекуват любопитството си? Къде зимуват птиците? Могат ли да се срещнат колибри? А велосипедите сгъват ли се по средата? Ако си обелиш носа на асфалта боли ли? Според статистиката, колко души умират от разбити сърца ежедневно там? Има ли вятър за хвърчилата? Някой връщал ли се е?
Няма коментари:
Публикуване на коментар