Биноклите ми са запотени от взиране. Опитвам се да видя през изкривеното стъкълце има ли нещо нататък или е само очното дъно в ляво, което рисува картини в главата ми. Всичко започва с експлозия винаги, после частиците се разпиляват и попиват в пространството, докато не се слеят с него и изчезнат във фона. Какво значи всичко, ако спира да значи каквото и да е? Шаранче съм, а аколо мен разни кукички и въдички, чудя се на коя да се хвана. На утрето с бъдещето, на вчера-то с нереализираните очаквания и тъжни надежди, на сега-то с безгрижното му пиянство и посредственост? What the fuck?!
Гледах "Аватар" за втори път, да ме прощавате. Същият филм, обаче отново. Връзка нямам със света. Сигурно сте се чувствали така някога по някакъв повод. Аз се чувствам безопашата постоянно. Даже се чудя как още съм си във физическото тяло. Сигурно, ако не беше удоволствието от секса, алкохола и цигарите, отдавна да съм го напуснала. Светът е едно ателие с бели платна. Готова съм да ги нацапам. Всеки си е и птицата и клетката.
Гаден понеделник. За другите. За мен беше много красив. Само едно нещо ми липсва. Странна история. Колкото повече те дърпат, толкова повече се дърпаш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар