сряда, 29 май 2013 г.

Home


Когато отворя вратата вкъщи
и видя на прага си на влагата демона
да дебне за въздишка от страх,
аз му казвам да седне
и послушно да гледа каишката си.
Защото леко стъпвам по гърба ти-
питомна и бавна.
Не бързам, оставам дълго
да отнасям песъчинките от хребетите ти,
които вятъра не е пожалил,
да ги пазя влажни в устата си,
докато не станат на звездни прашинки.
От калта им по гърба ти
да пораснат секвои от моите стъпки
и да свържем световете с тях,
за да няма Долу и Горе.
Така всеки демон ще си е вкъщи
и навсякъде демони ще има със нас.

Няма коментари:

Публикуване на коментар