вторник, 5 март 2013 г.

Позволи ми да ти кажа, че съществувам


Шегувам се, че думите ми ме напускат,
когато стане страшно от присъствието ти.
Шегувам се винаги, когато е страшно.
После изчезвам за седмица-две
да преповтарям случките в главата си
и да им мисля различни продължения и реплики.
Едно стихотворение не мога да завърша докрай!
Ето, това например ще е първото от много време.
"Позволи ми да ти кажа, че съществувам",
ще го цитирам пак, любимия ми поет,
понеже той така или иначе всичко е казал,
което е нужно изобщо да бъде казано,
а аз само повтарям и се шегувам,
когато ми стане страшно от очите ти
и от факта, че се превръщам
в срамежливо малко момиченце,
което иска случайно да те засече на улицата,
но, ако това се случи, ще се скрие зад първото срещнато дърво,
за да не я видиш.
Но, все пак, "позволи ми да ти кажа, че съществувам",
ама,така... силно ненатрапчиво и служебно.
Желая ти приятен ден!

3 коментара: