събота, 15 септември 2012 г.

нищо дотук не ти отива


Вадя от себе си, Боже, с какво усилие
нови изразни средства, с които да те опиша,
защото нищо дотук не ти отива.
Нищо дотук не е за теб.

Ти си антигравитационното поле около здравия ми разум,
около скитническата си душа строя за теб ограда.
Впрягам се, за да ти помогна да ме настигнеш.
Искам да ме вкопчиш в добрите си намерения,
да ги впрегна чакам в трудноподбрани чувства,
селектирани като сорт опияняващо грозде.
Докато свивам и отпускам мускула на сърцето си
ще изтласкам цялата си отрова
и пак ще бъда онова момиче,
което брои плочките по тротоарите,
докато всъщност си мисли
колко щастлив е бетонът на припек,
под лъчите на повтарящото се утро.
Колко крайно неподвижен е този свят
в сравнение с безнаказаното ни въображение...

Няма коментари:

Публикуване на коментар