петък, 8 юни 2012 г.

Ако това беше дневник


Ако това беше дневник, сигурно щеше да тежи. Сигруно щеше да скърца под дюшека ми нощем, чак да не може да се спи. От всичките места, на които е бил и на всичките чувства, на които е отговорил служебно. Със страници мокри от целувките и скъсани след ритниците. Ако това беше дневник, щеше да е събрал, леле, колко много картинки, колко много упътвания за злоупотреба с виновни, но и с невинни. Щеше да съхранява всичко, дори това, което най-много мразя. Ако това беше дневник, аз щях да съм жива по милиарди начини,  щях да се виждам по-ясно, доста по-подредено, щях да сортирам негласно, имена, дати и трусове, слухове за нирвани, семпли от вкусове, истории с дивани... Ако това беше дневник, щеше да е един лист. Щеше да е само един и вероятно щях да го оставя чист. Защото умът е склонен да пази само най-важното, а моят ми е доказал, че ми е малко багажното.

1 коментар: