неделя, 7 ноември 2010 г.

И едно пиано с виола...



От време на време римувам името ти,
но не го пиша, а само така на ум.
Когато минавам от там,
когато търся в себе си...
нещо.
Думите ми са едни такива изтъркани...
Вече всичко си чувал и виждал.
Няма повече.
Само еднообразие,
което възпитава самосъхранение.
И едно пиано с виола,
които приличат на пролет от разказ на Набоков,
но вероятно са просто под наем.
Вероятно са...
по-вечни от много светулки затворени в буркани.
И тайни,
безкрайни
в трамваите
глътнати
от зяпнали мухи.

1 коментар: