В "Земеделска глъч" излезе статия, към която Презвитер изпита силни и много смесени чувства. Първото нещо, което го смути беше, че е публикувана на предпоследната страница, точно до "Времето". Това принципно не би било проблем, ако жена му, Мантия Немска не беше твърдо против тези млади момичета по оскъдно облекло, да изпращат снимките си за рубриката. Сега, принципно Мантия била широкоскроена дама, далеч от определението "пуританка", но открито изразявала възмущението си всеки път, когато Презвитер дълго и внимателно се заглеждал в прогнозата за вторник. А тя вечно се падала до бюста на някоя Мария Сотирова от Стара Загора, студентка втори курс в СУ, специалност "туризъм" или някоя Златка Шавлиева от село Факия, специалност "Екология", която обича "да се забавлява и да свири на флейта"... Понякога Мантия си представяше алтернативния живот на Презвитер, в който той е заможен старозагорец или дори казанлъчанин, който успява да съблазнява Златки и Марии и да ги дарява с ласките си. Мантия дори беше УБЕДЕНА, че Презвитер си мисли точно това, всеки път, когато погледне прогнозата за вторник. А какво го караше да си мисли прогнозата за петък, Мантия дори не искаше да си представи.
Фактът, че "Земеделска глъч" бяха позиционирали статията до тази конфликтна страница, будеше в Презвитер силно притеснение, че "по невнимание", Мантия отново ще използва последните две страници за разпалване на печката. Изглежда в последно време паметта на Мантия рязко беше започнала да се влошава. Като нищо нямаше да познае осиновения от тях жираф, който мирно седеше до десния крак на Презвитер на снимката.
Другото нещо, което силно възмути д-р Немски (доктор по лозята, титла дадена му лично от кмета на селото през 86-та, когато Презвитер героично спаси асмата му от нов вид гъсеници, непознати дотогава на региона, но за това друг път)... Та, д-р Немски се възмути и от наглостта на списващия рубриката "Селски героизъм", в която попадаше посветената му статия, който обвиняваше Презвитер в дезинформация на медиите. Значи, вярно, понякога поукрасяваше историиите си за пътуванията си в Сибир и битката си с бяла мечка, но сега, точно този път беше разказал на репортера точно както се случи, буква по буква, историята с жирафа.
Жирафът беше забелязан от семейство Немски за първи път преди седмица, когато презвитер тупаше килим на двора. Той веднага извика Мантия, за да е сигурен, че онова същество на хоризонта в действителност е това, което виждат очите му. След кратък спор, двамата установиха, че това е именно жираф. Умовете им не можеха да проумеят как животното се е отклонило от континента Северна Африка до село Горно Чапърчане. В началото подходиха предпазливо, тъй като можеше да се окаже жираф от див вид, който нещеш ли да ги нападне. Тук влезе в употреба книгата "Как да говорим на езика на животните", която Мантия изучаваше преди година и можеше да се похвали със завидни познания от кучешкия, козия и кокошия речник. Презвитер беше скептичен, но след проведения диалог между Мантия и жирафа, лично се убеди в уменията й. От къде знаеше и жирафски, Презвитер не можеше да каже, но доволно я потупа по гърба с думите "Браво, душе!".
В рамките на няколко дни, жирафът започна да се приобщава към обстановката в двора на семейство Немски и си избра джанката зад къщата, където обичаше да остава по-дълго. За животно с подобен размер, не наторяваше така обилно, както Презвитер се надяваше.
Мантия разгласи прикоткването на жирафа из цяло Горно Чапърчане и не след дълго от външната порта се чу "Алооооооооооо, Немскииии, от вестника съм!". Репортерът изпи три ракии, яде баница, постни сарми и пълнени чушки, направи една снимка на жирафа и си тръгна по живо, по здраво след около шест часа, защото му свършило работното време.
"Земеделска глъч" беше уважавано издание, именно заради това Презвитер така лично прие обидата на репортера. На всичкото отгоре статията му беше пълна с фактологически грешки. Първо, Мантия не беше разказала на съседката Ружа, че жирафа им е изял хвойната, а на съседа Румен, че им е смачакал мандрагората. Второ, жирафът им не е бременен, а е временно пребиваваш на територията на семейство Немски. И трето не го бяха кръстили Фидел, на Фидел Кастро, а на Фидел ЛаБарба, американски боксьор, спечелил олимпийския медал през 24-та във Франция, на който Презвитер се възхищаваше от дете.
Единственото, за което репортерът, в действителност можеше да обвини семейство Немски беше в диалект. Да, не се произнасяше жираф, а жерав, но кво толко?!
