понеделник, 14 февруари 2011 г.
14-ти?
Нямам повече думи, с които да ти се описвам.
Всичко знаеш, а аз всичко мога.
Тихо стъпваш зад завесата,
но публика в залата няма отдавна.
Гледам телевизия вкъщи.
Рекламите прекъсват мислите ми
и мога да се похваля,
че мисля за тях, когато ги гледам.
Успях да се влюбя,
да дъвча пясъка от обувките ти,
докато подритваш пясъчната ми кула.
Подстригах се и сега няма как да се качиш при мен,
а и няма причина да го правиш,
защото вече не съм вълшебна.
Ти ще бъдеш баща на самотата си,
а аз ще продължавам да твърдя,
че всичко се е случвало и преди.
На всички.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Някой ден, само още малко и ще открадно всичките ти мисли, за да попия от таланта ти -маймуна такава....
ОтговорИзтриванеНе вярвам, че някога ще останеш без думи да описваш. Пишеш невероятно.
ОтговорИзтриване