Возих се в трамвай

Когато й липсваше, гризеше ноктите си до дъно. Когато й липсваше, изпушваше една кутия през деня и още една вечерта, в някой скапан бар. На сутринта се чувстваше като пепелник и тоалетна чиния едновременно. Когато й липсваше, се возеше в трамвая, за да си го припомни в подробности. Студената зима миналата година, в която той й даде ръкавиците си, продупчи два билета и седнаха на една седалка, въпреки, че имаше много свободни в девет вечерта. Когато й липсваше правеше облачета по стъклата и им рисуваше птички. Чавки. Отметки. Слязоха на Алабин и се скриха в един безистен, за да се целуват. Когато й липсваше, отиваше на онзи ъгъл и си пускаше Jo Stafford "Autumn Leaves", и я изслушваше цялата. Правеше го, за да заплаче, защото обичаше тъгата, която той й беше оставил.
Когато й липсваше, отключваше вратата на входа на старата кооперация, в която живее и изкачваше стълбите. До петия етаж сърцето й връщаше нормалния си ритъм и можеше отново да го усети. Когато й липсваше, си събуваше ботушите и ги оставяше от лявата страна на шкафа за обувки, а не отдясно, както правеше обичайно. Умееше да ритуалничи, когато той й липсваше. Затова влизаше първо в кухнята и стопляше една голяма чаша прясно мляко. Ако в кафеварката беше останало малко сутрешно кафе, го добавяше в чашата. Чак тогава отиваше в спалнята и виждаше гърба му. Когато й липсваше го целуваше по челото, вместо по устните и му подаваше млякото. Когато й липсваше, не слушаше какво й разказва за отминалия си ден, а просто се усмихваше на неговата усмивка. Когато й липсваше, обобщаваше:
-Возих се в трамвай.