"Емоционалният ексхибиционизъм води до изтощение на общуването в случаите на емоционална зависимост, към обект, който не доставя нужните дози внимание, недемонстрирайки емоционална привързаност. Патологията е в това, че емоцоналната наркоманИя изисква увеличение на дозите, което отново води до изтощение в общуването."
Д-р Шпигеллазеркопф остана доволен от заключението си и както повеляваше традицията му, весело метна молива си по заспалия котарак. Той, мамичката му недна, беше напълно излишно същество, което дори Библията не споменаваше, а това караше д-р Шпигеллазеркопф да вижда нещо изключително нередно в този вид. Това, че неблагодарната, вече бивша госпожа Шпигеллазеркопф, беше зарязала котарака си, когато се изнесе, изпълваше Ханс Шпигеллазеркопф с още по-силна неприязън към косматия лентяй Удолф.
-ЛЕЖИШ ПО ЦЯЛ ДЕН! - Вбесяваше се Ханс, всеки път когато котаракът не реагираше на метнатия по него молив.
Но, какво можеше да стори Удолф? Изоставен от Херния Шпигеллазеркопф, неговият живот също трябваше да придобие нов смисъл. Често си мислеше, че учен човек като д-р Шпигеллазеркопф, би трябвало да се откаже да мята моливи по една незаинтересована страна. Но, както вече се беше убедил, хората често показват изключителна упоритост за най-безсмислени идеи. Например, два месеца преди Херния да напусне Ханс, всяка вечер се опитваше да го съблазни по всевъзможни начини, за които беше научила от най-четеното немско печатно издание "Алес ист мьоглих" и наистина вярваше, че е възможно да спаси брака си. Според Удолф обаче, както в котешкия, така и в човешкия свят, когато сексът приключи, приключва и любовта.
Потънал в дълги самоанализи, Удолф прекарваше по-голямата част от деня си на рамката на прозореца. Навън света изглеждаше точно толкова скучен, колкото и вътре. Така и не изпита желание "да избяга, за да види какво е Там", каквото изпитват повечето котараци на неговата възраст. Вероятно в квартала го смятаха за депресар, но Удолф много добре знаеше, че задължението му в къщата е по-важно от мнението на котките в квартала.
Когато д-р Шпигеллазеркопф пишеше, Удолф се правеше на заспал. Понякога Ханс се втренчваше в него и дълго стоеше като хипнотизиран зад бюрото си, а после изведнъж започваше бясно да пише с молива си. Удолф беше забелязал, че ако легне в съседната стая, Ханс нервно се разхожда из кабинета си и не получава вдъхновение за своите изследвания на човешката психика. Според котаракът, познатата обстановка и визуалното спокойствие на повтарящите се сюжети, помагаха на доктора да обърне погледа си навътре и да чува мислите си по-ясно. Затова, всеки ден, точно след като чайникът изсвири, Удолф заемаше своята позиция и очакваше Ханс Шпигеллазеркопф да се появи в кабинета си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар