Изпотените ни длани са минало.
Напред е сладко-кисело.
С вкус на диви плодове,
а ръцете ни от тях одрани.
Прибрани в грешни чекмеджета, правилните думи,
а подметките-претъркани от тъпчене на място.
Като клип на Doors, вместо да си пуснеш лайфа,
имитирайки Елин, опитвам се да те преборя,
но само си обърквам словореда.
Затова ще кажа пак усихнато "Здравей".
Тъпо е, но изглежда не мога да бъда друга.
Не мога да бъда сива,
от тъга захлупена с глава между ръцете си.
Не се научих да тъгувам и да плача.
Правила съм го веднъж-това е всичко на всичко.
Преди да потъна в големия сън
те искам тук,
като писък на пеперуда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар