![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEggsbw_CW3Qgt3Th5oi8_T1jHe2hOPwvrP39sItd1uzYA8dmU2KZk2tuS-R4RB0vqPwwBNatUNSI-3o_gGeWgyJsJNQZVv-quAdDXHb3pDQJOguv_hlnw2n5SZj0peSg5yT3BQj6PIOz5fM/s400/3243655585_bd78511901.jpg)
Сякаш съм още дете и не стигам педалите на колелото,
за да го подкарам и да се махна от децата,
които ме замерят с ябълки. Това е чувството.
Като да не можеш да заспиш, защото ъглите на стаята
се разтичат в сенките,
докато всмукват всичките ти мебели. Това е.
Докато не те видя пак,
ще мразя всички снимки, на които те няма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар