Ако сега не беше почти два през нощта, минус няколко си градуса, рогчетата на главата ми, които съм завила, за да се налимбя, липсата на минерална вода, болката в кръста, в главата и ставите, факта, че не мога да заспя, тъмнината на нощта, събранието, за което трябва да стана рано, гардероба, който е залостил всички врати и прозорци, липсата ми на ориентация къде е юг, мъглата, тънката ми пижама с облаче, календара на маите, всичките тези мигове, които ни карат да пишем в блоговете си, всичките ни емоционални наркомании, албумът на Ани Дифранко, който искам да изслушам за трети път тази вечер, черната рокля, която си купих, щото има рошави ръкави, шлюза, който ПАК се затвори и не на последно, а на предпоследно място енергията, която ще ме държи будна цяла нощ... щях да... да... хммм... забравих какво беше.
Няма коментари:
Публикуване на коментар