Когато заминаваш, всеки път си казвам "Ето сега, докато я няма, ще свърша страшно много неща, които иначе не успявам". А не успявам в твое присъствие, защото ти си ми по-интересна. Успокоявам се с тази мисъл и ти тръгваш. Няма те час... два... шест... и започвам да ти се дразня! Защото искам да ти разкажа какво си мислех сутринта. Да ти покажа колко смешни снимки имаме от снощи, че може би някой знае нещо, което ние знаем, че никой не знае, освен тези, които се предполага, че знаят, но знаят всъщност нещо друго... Тайните са скучни без теб. А аз съм тревожна. Защото ти си свидетел на живота ми и когато заминеш, не съм сигурна дали ме има.
Няма коментари:
Публикуване на коментар