понеделник, 3 януари 2011 г.
Така ме намери, сред снежинките в задръстването
Тук всички говорят езици, на които мога да кажа
само адреса на хотела си.
Момичетата по улиците изглеждат самотни,
докато махат на такситата.
Така ме намери, сред снежинките в задръстването.
С носталгия в сърцето си по дом, който не съм имала.
"Понякога те мразя, но обичам да съм твоята кралица."
Ако ти си ми муза, то тя е от онези, никотиновите.
Гледам те от разстояние и не мога да те забравя.
Звучиш като песен в ухото ми, която гъделичка всичко в мен.
Стига с тези пъзели. Ние сме монета. Хвърли я!
Нямам време да катеря стръмни стълби.
Талантите ми са кукички за лесен улов.
Понякога се разпознавам в очите на бездомните кучета.
Плачат, докато разплакват.
Не знам къде отивам, но не е там, където вече съм била.
*Вдъхновено от Ани ДиФранко и януари
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
;)
ОтговорИзтриване