Таблото свети, залаганията са подадени. Двадесет и три. Всякакви обсесии се разполагат по дължината на съзнанието. Широчината му е заета с вестници. Печата вестници със ситен шрифт, а после ги складира в един шкаф, за архив. Не мисля, че някой някога изобщо е търсил нещо в архива. Безсмислен труд, като копаенето по време на дъжд. Виждам го всеки път, когато вали. То е като онези неща, които просто са така. Като "пристигащи". Те просто пристигат, независимо дали се копае или не. Който е на път да пристигне, пристига. А тя днес ми каза, че ще си има момиченце :) Чувствам се почти леля. Ако не загинем през 2012-та, ще взема и аз да си родя едно. Ха! Това е нова мисъл. Или ще си взема котка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар