![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgguS_671vdxSrGZGpvNb231HgjiwEtx3qqUJVkqoTwJrkBI51SEebi9q6-y4xdB9wvZtZ4qGATxzLRNrp4VKr0jDYxtU4jP9YwUFZwrbMnygTCP2oj8z4CkVZb0rqyIuB2-6bsxUztHqAO/s400/4344572056_3acf594696.jpg)
Таблото свети, залаганията са подадени. Двадесет и три. Всякакви обсесии се разполагат по дължината на съзнанието. Широчината му е заета с вестници. Печата вестници със ситен шрифт, а после ги складира в един шкаф, за архив. Не мисля, че някой някога изобщо е търсил нещо в архива. Безсмислен труд, като копаенето по време на дъжд. Виждам го всеки път, когато вали. То е като онези неща, които просто са така. Като "пристигащи". Те просто пристигат, независимо дали се копае или не. Който е на път да пристигне, пристига. А тя днес ми каза, че ще си има момиченце :) Чувствам се почти леля. Ако не загинем през 2012-та, ще взема и аз да си родя едно. Ха! Това е нова мисъл. Или ще си взема котка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар