И сега какво? Когато виждам вече черното черно и бялото бяло? Когато тоновете отговарят на себе си? Щом вече морето е солена вода, а планините скали с храсти? Слънцето е звезда, а Луната спътник на Земята... Думите не са между редовете. Размазания фон на снимките е някакви цветни петна. Скритите послания на авторите са само моето въображение... Тайните на това, което никога не споделяме са вече казани...
Имам нужда от нова загадка. От нов студен душ за душата, която се оказа най-големия консуматор. Старите играчки вече нямат батерии. Скучно й е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар