От устни направени думите пробиват само ушите, но не и стените ми. Стигат до паничка с вода, но не правят вълнички. От всички парфюми наоколо, ухае само на люляците зад прозорците и всеки гълъб разбира правилно страха от високо. Накацали хора, хвърлят трохи на пешеходците. Електрически струни опъват небето в простир. Да изсушим ли на него клончета с грозде или да изсвирим с невидими ноти нова симфония? Някои вечери завършват с въпрос.
Няма коментари:
Публикуване на коментар