Дневникът на една космата жена

Преди седмица, от United Partners ми предложиха да тествам най-новия продукт на Braun. Казха ми, че ще ми изпратят вкъщи епилаторът Silk Epil 7, за да кажа какво мисля за него, защото четат блогa ми, който бил много интересен.
Ако трябва да бъда честна, изобщо не се вълнувах от какъвто и да е епилатор, тъй като през целия си епилационен живот не съм употребявала такава технология. Съгласих се, все пак, любопитството ми надделя, както обичайно. Зачудих се дали това, което пиша в STORY-TELLER не звучи като „Дневникът на една космата жена”, но бързо отхвърлих това предположение за асоциация (обаче е готино заглавие).
Получих сив пакет, с черна кутия в него. Последният път, когато получавах вкъщи подобна пратка беше от секс шоп, затова ми се стори странно да сме така деликатни когато става дума за епилатор. Всички се бръснем. Дори най-големите привърженички на кола маската, понякога прибягват до бръснача. Ако някой съсед има проблем с това, нека.
Понякога ми се ще хипарията никога да не беше свършвала и да оставим космите да си растат наволя. Уморително е да бъдеш гладка, мека и да миришеш хубаво... Просто има моменти, в които не ти се занимава. Искаш да прекараш два-три дни с всичките си косми, суха кожа, мръсна коса и обелен лак в леглото. Но, какво ли не правим ние жените, за малко внимание.
И така, с чисто новият ми епилатор се съзерцаваме вече час и половина. Аз го гледам като паднал от Марс, а той мен вероятно като поредната блондинка с дневник, в който изведнъж се е оказал персонаж.
Новият епилатор на Braun е повод да дам втори шанс на електрическите уреди, които се използват с намесата на вода. Мел Гибсън ли се беше изпържил със сешоара си в банята, в следствие на което беше започнал да чува мислите на жените? Май така се случи. Та си мисля (въпреки че е абсолютно невъзможно), ако и с мен стане подобно нещо, докато ползвам епилаторът и започна да чувам мислите на мъжете... Яко ли ще е? С една дума НЕ. Не искам да знам какво си мисли таксиметровият шофьор, който ме кара 35 минути днес до радиото, докато нервно намества огледалото си за обратно виждане през десет секунди. Не ме интересува дали продавачът в магазина, от който си купувам Кока Кола, преди малко е бил насаме с дясната си ръка в тоалетната зад щанда. Изобщо, оставете ме да слушам собствения си диалог в главата, той е достатъчно досаден и уморителен.
Но най-вече... Ние. Не сме. Добри. Хора. Ако си чувахме мислите, нямаше да съществува думата „приятелство”. Човечеството е неспособно да изпитва любов към ближния си, защото дори себе си не обича. Разменяме просто внимание. Всички сме рекламни кампании на едно свое несъществуващо, по-добро Аз, което е абсолютно наложително и важно другите да виждат. Не самите нас. Кампанията.
Моята кампания се нарича Гергана Турийска. Супер яка, руса парти-кампания, готова на приключения с минимум повтаряемост. Лесна за зарибяване на широк таргет мъже и жени (16-65г.), особено в артистичните среди. Креативно-неизчерпаема, действа пробуждащо и подмладяващо само с едно нанасяне вечер. Абе, като синьото хапче, ама ми се ще да мисля, че не само за половата система, а и за вдъхновение. Често е на промоция или на премиера, зависи от сезона... Гергана Турийска няма нищо общо с блога си. Той е извън параметрите на тази рекламна кампания и дебне в сенките на нейната разруха, като Компромат на годината.
Неепилираната ми същност, която си заслужи вниманието на United Partners в момента е много доволна от новия си епилатор, защото изглежда свествен, като мъж, който иска да ти е само приятел. Но има още нещо. Нямах муза от известно време, особено пък през деня и трезвена, за което благодаря най-вече. Готиният тефтер с магнита ще си го запазя за следващата новела. Ще почакам космите ми да пораснат и непременно ще го тествам, благодаря.