Двата му пръста... пързалка.
Пресъхнал черният памук попива -
ще цъфне напролет с лехичките.
С птичките ще разнесе прашец в ноздрите на моя любим.
Когато го искам, изпитвам болка, където трябва да бъде.
Подчинява ме.
Когато го имам, дишам с върха на главата си.
А прозорците потни се стичат на капчици в нас.
"Не оставяй следи, не оставяй - ще ни чуе целия град..."
Когато пресича трамвайните релси...
и бавно в тунела навлиза...
слага пръсти в ушите си.
Аз викам „Върни се”.
Аз викам, аз моля... и пак.
Няма коментари:
Публикуване на коментар