![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgSYjvr_BcbJPN7e941fCOs9DEV3ikrWRtZenYMKEm56UKMwmbtzDf78gTNfwAEp-PWrbGZuYLa0p-r-aKnlGHpyLfyqo4vH5becUCA4qbSvhWWkKzm53nlWioa4xu5amhDAgaPggg1abLV/s400/4-10-10_4498983023_df5cd54e6d.jpg)
* * *
Когато пресичала улицата, никога не се оглеждала, защото вярвала, че всичко е предопределено. Ако ѝ е писано да я блъсне трамвай, то нямало да я блъсне автобус. За да докаже, че е разшифровала кода на живота, седнала на релсите и зачакала. Чакала цял живот, а когато времето ѝ свършило, на нейно място поставили паметник. Кръстили го "Жената, която чака смъртта".
* * *
Тя не носела бижута, защото майка ѝ вярвала, че когато носела в своя живот, се случвали беди. Един ден обаче, Той ѝ подарил пръстен. Тя казала НЕ, защото не искала да предизвиква съдбата и пръстенът, за който мечтае да стане причина за тяхната раздяла. На сутринта видяла на пръста на майка си ново бижу.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj1Uy_nqlOka234cCuVGiYFwRfGiTdpy21V-OvQzZ1zU2rXGGGH_tXvtUAFTAE1Onu83IvOhKOvN66W0Lu81W46X_4JOnJo6p2D3YVfUJlzgHNsmBJ4S6hi1dSAKx2aOQUaoBg3E_j-F95q/s400/ForeverYoungbySebastianFaena.jpg)
* * *
Откакто се помнела, не обичала водата. Това синьо страшилище, хищник отвъден, плашел ангелите ѝ насън. На хоризонта доплавал кораб, а на него в миражите зад страховете ѝ, помахала най-прекрасната любов. Освободена от всякакъв страх, тя заплувала като русалка и открила светове, които досега отказвала да приеме. Сушата престанала да бъде неин дом. На корабът обаче я чакала само надеждата. Когато морето изтекло в своя канал и пресъхнало, тя нямала вече къде да живее. Така на корабът, който вече нямало къде да плава, тя станала капитан.
* * *
От всички тъжни, Андерсенови истории, които мога да ти съчиня, разбрах, че те няма в нито една. Само тъгата ме учи, а ти си островът, на който ме брули вятър и който държи корените ми здраво за себе си.
Brawo Geri !
ОтговорИзтриване