- Цветята са къщи за духове. Всички деца знаят това, но както по-важните неща в живота и това лесно се забравя като пораснеш. Аз имам много цветя вкъщи, значи у нас живеят и много духове. Те умеят да слушат и да изпълняват желанията ми. Всичко това звучи много приятно и интересно, ако не беше онова саксийно цвете, което един приятел ми подари преди месец. То увяхна страшно бързо. Нищо не можех да направя-поливах го, пресаждах го, вързах му мартеница... Просто му беше писано да не живее в моя дом. Проблемът е, че всеки дух, чиято къща увехне, става бездомен дух. А това на тях никак не им харесва. За разлика от хората, духовете не живеят под наем и не отсядат временно в къщата на друг дух, докато се установят. Загубят ли дома си, то е завинаги. Стават кисели и гневни като недоспали деца и започват да правят номера. Смятат, че виновник за бедата им е стопанинът на цветето. И ето, аз се озовах в тази ситуация. Първо започна да изчезва по един чорап от всичките ми чифтове. Не можех да събера комплект. Разглобих си пералнята, за да видя дали нещо не се случва при прането, но нищо не открих. След това започнаха да изчезват и по-големи неща, като книги, чашата ми за кафе, от която пия сутрин, розовата хавлия с патето, ютията, едната ми чехла и накрая листчето, на което си бях записала телефонния ти номер. Затова не ти се обадих, честно!
Няма коментари:
Публикуване на коментар