понеделник, 28 февруари 2011 г.

Музомъченица


Имам чувството, че съм те родила.
Лежал си в утробата ми и после си я изоставил,
с една болезнена първа глътка въздух,
която тя не може да ти даде.
Празното усещане във мен
може да побере много храна, алкохол и никотин,
но ще продължавам да чувам само своя пулс,
докато не легна до някоя сграда
в очакване небето да падне отгоре ми.

Липсата ти е музомъченица,
а ти си чудовище.
Аз те родих.

3 коментара:

  1. Честит празник,"мамо"!
    Прости ми,че няма да ти простя,
    че научи сестра ми да лъже,да манипулира,
    да използва,да се промъква в чуждите домове,
    возила,жици,миши трици, монитори,шапки,шахти,кенефи,
    кашони,между гъбите на пиците,маслините на салатата и между чесново-лютивия и див блажен
    аромат на шкембе-чорбата.
    За да подслушва нищо неподозиращите
    и всичко подозиращи хорица,
    и си тръгваше после от тях,
    открадвайки спомените им..,
    а мен НЕ научи.
    Научи ме да казвам само истината..

    Не вярвах,че ще го кажа в ден,
    като днешния,но ти мамо си с изтекъл срок
    на годност,а срамът ми към теб,е по-голям
    от твоя-към мен.
    П.П.Твое люпя'що слънчоглед чудовище

    ОтговорИзтриване