Сънувах те

Сънувах те. В обятията ти Елена.
Онази дето срутва почвата ти под краката.
Онази от пространственото вдъхновение,
което ти със мен наричаш може би "разплата".
Сънувах те. Елена май е бременна.
Стои на прага ти със бебето в ръце.
Запознай я с хола, терасата си и килима,
остави я да огрее в храсталясалото ти сърце.
Елена е. Не знам коя е.
Така се казва Другата във моя сън.
Отраснала във гъстите кипариси
очаква ти да ми покажеш, че съм вън.
Убий ме. Не пропускай този откъс.
От романа той е най-велик.
И цялата ми досегашна гузност,
недей използва като щит.
Сънувах те. А даже не съм спала.
Каза ми го, докато била съм вън.
На 23-ти съм видяла
като по филмите
реалността във сън.
Сега ще легна,
на метри от студената прегръдка,
на светлинните години,
които ни делят.
И ще притворя още малко,
сантиметър и половина
сърцето си
и посля ще заспя.