Bum!!!

Изтрещяла съм тотално! Как може при положение, че животът ми е толкова интересен, все нещо друго да търся? Общо взето имам невероятни приключения от 5 годишна насам, за които мога да пиша цели романи. Като започнем от лятото на 89-та, в което ме ухапа куче, изгорих си крака с вряла вода и си разбих носа в рамките на един месец и приключим с тази седмица, в която се наложи да счупя нещо със знак „чупливо” и да се порежа доброволно, написах песен и открих едно съвсем ново сетиво. И все пак си мисля, че има нещо сбъркано в природата. Така да ни ограничава да бъдем физически само на едно място в момента... Егати простотията!
Пускам бомби за забавление, но май вече не ми е забавно. Не искам да нося отговорност, не искам да съм причина някой да се чувства добре или зле, влюбен или разлюбен. Искам да се нахраня физически, а духовно да се изпразня от съдържание в следващото литературно или музикално произведение насреща ми. Ще гръмна! Бягай или ще ти разбия къщичката!