Не знам от къде да започа... Всичко всъщност е отдавна прочетено и написано, понякога какъв е смисъла се питам, но това е друга тема. Първо - тази вечер и аз най-после гледах "Аватар" и съм силно впечатлена. Уникално е как на двайстата минута от филма започна да ми липсва нещо, което никога не съм имала. Говоря за плитката със сензора, с която се свързваш към всичко наоколо и разговаряш директно с неговата природа. Вече не го умеем. Можем да си го фантазираме само, чрез отделен, метафорен сензор, извън нашите възможности и тяло. Връзката с корените, с дърветата, с живите същества наоколо... Не си спомням да съм го имала за даденост. Джунглата и дивото винаги са били абстракции за мен. Нямам представа какви са. Ние вече сме машини реално погледнато. Първичната ни природа се изразява предимно в сексуалната ни агресивност и хищническото ни поведение да имаме повече от материалното. Сред всички цинизми и клишета, такива филми се появяват и ти казват "На теб ти липсва гората", а ти им отвръщаш " Мултимилионна продукцио, благодаря ти, че ми напомни, че ми липсва природата, нищо че за да бъде направен този филм са умрели стотици дървета и така нататък"... Не, наистина- страхотен филм, накара ме още повече да се намразя като човешки екземпляр. Проклинам Холивуд за всичките си житейски несгоди и романтизмът, който ми раказва играта от 15 годишна. И Facebook, задето ме държи свързана с всички. И суетата, заради която давам една десета от заплатата си само, за да поддържам русото на главата си всеки месец. Изключителна глупост! Обаче как ми отива... И как ме разказва на другите погрешно и търсено в заблудата едновременно. Мият улицата в 3:30 през нощта, докато вали сняг?! Това е дори по-сбъркано от моята представа за мен! Всеки ден си има заглавие. Днешното е синьо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар