Благодарствено писмо XVI
Благодаря ти за споделеното време. За имането му, за нямането, че 2х2=4, но че понякога си е равно на 2. За големия свят, който се оказва все по-малък, за лесния път, за пързалките, за синките по коленете и лактите. За деня на лъжата и чистата истина, че колкото повече обичаш, толкова повече можеш и искаш. Благодаря ти, че си изобретил кихането, за североюга и писменото. Че ме пресичаш когато съм най-консистентна, за да почувствам, това което е ценно. За моста под мен, който понякога чупиш, за съмнението във всичко, на което ме учиш. За силата на внушението, за силата на търпението. За разрушението преди сътворението.
Absoliutno.
ОтговорИзтриване