В такива тъмнини се пишат книги

Бягам от или към теб,
влачейки единия си крак.
Бягам дъвчейки трагизма,
пред който ме изправяш.
Никога не съм се връщала.
Нямало е къде или при кого.
Не върнах и една книга на Гьоте-института,
за което изпитвам вина.
Същата безсмислена вина.
Даже не я прочетох докрай.
Изгубих я между куфарите по време на местенията.
И вината така се губи-
мести се, мести се,
докато не забрави къде се намира.
Побира се в стопкадър,
който мога да смачкам в юмрука си
и да захвърля в тъмното,
докато не стане малка точица,
докато не стане тя самата Тъмното.
А в такива тъмнини се пишат книги
за лечение, за изтрезвение
и за запълване на дупката.

Бягам, влачейки единия си крак.
Бягам, дъвчейки трагизма ти.