Онази жена е Такова момиче

Познавам Онази жена, за която говориш.
Тя носи цветя в косите си, защото е весело.
Пие чай, говори езици,
има много приятели, които ги няма.
Познавам походката й, погледите, които прахосва
за още малко внимание, за начало на танц.
Думите, които хвърля в тишината за "довиждане"
и сенките под очите, които прикрива.
Онази жена играе роли, понякога просто за фън,
събира си хора, с които да разговаря,
тя е и вътре, каквато е вън.

Онази жена е Такова момиче.
От лепилото на етикетите разбира каква е,
от печатите по ръцете си се сеща къде е била.
В петък е руса, в събота черна,
от пети до седми клас е била отличничка,
после сигурно е схванала каква е системата
и е казала първото си "не" на очакванията
да бъде камъче в някаква си река,
в която други си хвърлят боклуците,
в която колкото и да са силни потоците,
тя не бива да плава, не бива да плува,
ей така в пясъка да продължи да потъва,
докато изцяло не се разгради
и самата тя стане на пясък,
измислен камъни да държи.

Онази жена е Такова момиче.
Жените никак не я обичат.
Пчелите кацат на цветето й мед да събират.
Слага ново в косите си всеки ден,
в годината 365 отиват.
Прилича на ваза изработена от хартия.
За да задържа красота, не бива да се полива.
Не бива да се извива нито една нейна китка.
Онази жена няма ключ или кредитна карта.
Онази жена е птиче без клетка.
Понякога иска клетка да има,
за да знае къде да се прибира,
къде да разхвърля и цапа,
докато вече не се издържа.
А после да направи умишлен пожар,
за да изтрие, всичко което подлежи на третиране
с препарата на времето, който адски гадно мирише.
Онази жена е Такова момиче.