От толкова вглеждане в миналото
пресекулчестото дишане зад зениците ти
задъхва всички бъдещи думи.
Объркани търсят сигналите в мен,
някакво карирано знаме за СТАРТ.
Каквото и да сме си казали
не може да се сравни с всичко, което не смеем,
не сеем, а тлеем в завод за кибрити.
Големите пожари все се хвалят със случайни искри.
До изчерпване на количеството,
до изчерпване на магическото,
до появата на двуличието.
Но, нали ние сме изключение?
Нали? Честно, кажи ми ,че сме...
Не ми се чете дребния шрифт
и без това всички все договори искат от мен да подписвам.
Да прелиствам мъчителни страници с обещания,
със самопризнания и гадания какво ще се случи нататък.
Ти знаеш всичко това,
познаваш цялата гъста мъгла,
в която ходя с очи вързани зад гърба си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар