ДНК

Искам да те изпея с цялото си тяло
със ставите и вените си,
с нокти и зъби,
с косата и нервите си,
с акустичните си пръсти,
с времето прекарано в порастване,
с глава на топло под завивките,
със струните, които си ми имплантирал,
на които свириш все едно си автор
на цялото ми ДНК, на цялата ми светлина...
но, не мога да те изпея с гласа си,
не те побирам в ума си,
тялото ми е като мина,
стъпил си здраво на нея
и ако махнеш крака си,
ще се самоубием
ще хвърчат кости и зъби,
а косите и нервите ни
ще станат на пръст
на трески от кръст
и тогава, ще чуеш каква е мелодията,
която оставяш във мен
всеки път, когато затваряш
вратата след себе си.