***

Мелодия от черни клавиши
ме връща към другия свят-
като спомен, който е сън,
който преди това е бил спомен.
В бели тунели през очите ми
влизат влаковете за последни гари.
Пари.
Някъде по ходилата.
Пукащата солена вода
вместо да топли, измъчва.
Като спрем да се облагородяваме
заприличваме на черни тебешири
по черни дъски.
Всички знаят, че нещо се пише,
но никой не вижда какво.