Възглавници като тротоари за измръзнали бузи. Целувките не догонват вятъра в тъмния паветарник, в който са се превърнали всички експерти по сърдечните проблеми на хората. Тях кой ги лекува? Любовница ли съм, не съм ли... Интересуват се само камъните, които стават подритници, но не и спъватели.
-Посинените ми палци имат да пишат автобиография! - Викам им, да. Защото всичко е пълно с любов, защо да не могат да бъдат и те? Приемниците мигат червено. Нищо не отчитат. Прозрачното е съществено за пуснатите ръце под масите. Допрени колене като черешки.
– Никога не съм се возила на рамката на велосипеда! - Рисувам, за да е по-ясно, какво имам предвид. Кръгче, кръгче, ос.
А "Home" е тиха уличка от изчезнал в морските дълбини град. От там идваме всички, но никой не помни защо сме потънали чак тук.
Виолончело.
Финал.
Влиза някаква бременна монахиня. Опитва се да ми продаде сладолед, а на мен трябва да ми пука, че няма бельо зад усмивката й.
Финал.
ФИНАЛ
Браво, секси е.Харесах ;)
ОтговорИзтриване