Този блог започна като архив на публикациите ми от списанията, в които пишех (минало време). После дойде идеята да пиша всеки ден и да проследя емоционалното (и психиатричното) си развитие (и деградация в доста моменти) в рамките на 365 дни. Карта на чувствата го наричам. Истината е, че в някои от дните наистина нямам никакво желание да записвам състоянията си в личната си история. В други дни не мога да се спра и публикувам по четири-пет пъти на ден. В трети си мисля, че е по-добре да си направя още един блог, където да изливам само помията, за да не цапам този. Но това е нелепо. Нали и помията е част от мен?
Та, в дни, в които съм пълна с помия се сещам, че това, което е в мен е и извън мен. Бързо я насапунисвам и пускам водата в канала, за да пеем песничката на Мр.Пропър. Помията sucks. Помията rulls. На кой му пука за помията на някой друг? Всеки си има кочинка с деликатеси.
Това, което се опитвам да кажа, докато се отклонявам безвъзвратно е, че не можеш да бъдеш само пълна кофа с вода. Понякога някое прасе те ритва и те разлива, но вятарът те изправя и дъждът те пълни отново. Аграрният кръговрат го доказва.
Но, нали и обратното важи - това, което е извън мен е и във мен. Ако живееш в кочина, душата ти става кочина.
Боже...Исках за любов да пиша тази вечер. Честно! Отворих си поленцето и си казах "Сега ще излея малко от кофата, за да поникнат цветя наоколо, имам толкова много любов, за която все още не съм писала в историята си." Но, ето на! Помии и кочини. Попивам или произвеждам е въпросът.
Ще постна още един материал за любовта, както си му е реда. Да не се смесват нещата.
Здравейте много ми е приятно да прочета вашите разсъждения относно чувствата аз съм си направил блог също като вас и публикувам е още не съм публикувал но искам да публикувам рецепти за готвене според мен това ще е интересно на хората както вие сте написали за чувствата и на мен ми е интересно да го чета
ОтговорИзтриване