Всеки ден е като 15 септември

Виждам те в дъното на коридора.
Нямаш часовник, както и аз, затова сядаш до мен.
"Лятото е зимен спомен за по-доброто", казваш вместо "Добър ден".
"Татко ме научи да бъда по-умна от панделките си", но спестявам,
че болката от наученото е по-силна от паметта ми.
Всеки ден е като 15 септември в първи клас.
Ти мислиш, че сме се изчерпали от към първи пъти.
Аз пък чакам тук от цяла вечност и даже вече не помня какво.
Машината за чакащи, плюе номер след номер.