9.
Ще наруша мълчанието, ще те пусна
отново да покълнеш в собствената си ливада,
във водовъртежа ти от мисли ще се спусна,
ще свикна с него и ще страдам,
когато пак във тишината вакуумно заглъхнеш
пред очите ми по-често ще те няма
и вечно ще е рано или късно,
но никога в една и съща гама...
Няма коментари:
Публикуване на коментар